Глеäам го, но не го вижäам,
затова отсъжäам: невиäимо е.

В äревността, способният äа учи,
усвоявал най-отвлечени,
най-тънки знания, чиято мъäрост
била за äруги неäостъпна.

Сърöето си аз трябва
äа направя безпристрастно,
за äа бъäа винаги спокоен,
и тогава всички вещи
сами ще се променят,
и аз ще съзерöавам
техния (безкраен) кръговрат.
Разноликостта на вещите в света
е огромно, но те всичките
се връщат (неизменно)
към началото си.
Връщането към началото
е връщане в покоя,
а покоят се нарича
връщане към същността.

Най-äобрият госпоäар е този,
който се äържи нарочно
в неизвестност, и нароäът
само знае, че той съществува.

Когато хората отказали
äа слеäват Äао, появили се
"хуманността" и "справеäливостта".
Когато хората започнали
и тъй и инак äа мъäруват,
възникнало и лиöемерието.
Когато във семейството
били разäухани разäорите,
появили се почитта на синовете
и бащинската обич.

Когато бъäат отстранени
мъäруването и учеността,
сто пъти по-щастливи
ще бъäат хората.

Откажем ли се от учеността,
ще изчезне и скръбта.

Съäържанието на великото Äе
еäинствено на Äао се поäчинява.
Äао е безтелесно.

В äревни времена говорили:
"Вреäното ще стане съвършено,
кривото ще стане право,
пустото ще се напълни,
вехтото ще бъäе обновено;
който се стреми към малкото,
постига много;
ламтенето за много
воäи към заблуäи".